PSEUDOMUGIL GERTRUDAE – ПЕТНИСТ ПСЕВДОМУГИЛ / 2.5 см

Pseudomugil gertrudae – петнистият синьоок псевдомугил

Pseudomugil gertrudae е миниатюрна пасажна риба от семейство Pseudomugilidae, известна в международната търговия като Spotted Blue-eye, Gertrude’s Blue-eye и Gertrude’s Rainbowfish. Естественото ѝ разпространение включва Северна Австралия, Южна Нова Гвинея и островите Ару в Източна Индонезия.

В природата видът обитава малки потоци, заблатени местности, сенчести горски водоеми, лагуни и спокойни крайречни участъци. Обикновено се среща сред гъста водна растителност, паднали клони, потопени корени и листна постеля.

Отделните диви популации могат да се различават по телесна окраска, размер и форма на плавниците. В аквариумната търговия най-често се предлагат развъждани декоративни линии, но се срещат и риби с означен произход, като Aru II, Aru IV или Cadell River. Различните локални форми не трябва да се смесват при селекционно размножаване.

Външен вид и отличителни характеристики

Тялото на Pseudomugil gertrudae е издължено, странично сплеснато и полупрозрачно. Основната окраска може да бъде сребриста, кремава, бледожълта или леко синкава. Очите имат характерен ярък син отблясък, от който произлиза английското наименование Blue-eye.

Най-разпознаваемата особеност са черните петна по гръбните, аналната и опашната перка. При мъжките плавниците са по-дълги, по-широки и значително по-интензивно оцветени. Първата гръбна перка често има жълтеникав оттенък, а останалите плавници могат да показват бели, жълти или оранжеви кантове.

Мъжките демонстрират един пред друг чрез разтваряне на плавниците, засилване на окраската и кратки преследвания. Това поведение обикновено не причинява сериозни наранявания, когато рибите се отглеждат в достатъчно голяма група и разполагат с подходящо пространство.

Женските са по-слабо оцветени, имат по-къси плавници и по-закръглено тяло. При младите екземпляри определянето на пола може да бъде трудно, но разликите стават ясно видими след достигане на полова зрялост.

Основни параметри

Аквариум и правилни грижи

Pseudomugil gertrudae трябва да се добавя само в напълно циклиран и биологично зрял аквариум. Видът е чувствителен към амоняк, нитрити, натрупване на органични отпадъци и резки промени в химичния състав на водата.

Амонякът и нитритите трябва винаги да бъдат 0 mg/l, а нитратите да се поддържат възможно най-ниски чрез умерено хранене и редовни частични смени. По-безопасни са малките и редовни смени с вода, близка по температура и параметри до тази в аквариума.

Минималната препоръчителна основа е приблизително 45 × 30 см. За група от повече от 10 риби е по-подходящ аквариум с дължина минимум 60 см, който осигурява достатъчно пространство за плуване и демонстрационното поведение на мъжките.

Най-подходящ е гъсто засаден растителен аквариум с мъхове, финолистни растения, плаваща растителност, корени и клони. Трябва да се оставят и открити зони за свободно плуване. Тъмният субстрат и приглушената светлина подчертават сините очи и петнистите плавници.

Добавянето на сухи листа и естествени корени може да създаде по-близка до природната среда визия и да подпомогне развитието на микроорганизми, които служат като допълнителна храна за новоизлюпените малки.

Водата трябва да бъде чиста и добре наситена с кислород. Подходящо е слабо до умерено течение, но прекалено силната струя трябва да се избягва. Гъбеният филтър е особено подходящ за размножителен аквариум.

Аквариумът трябва да има добре затварящ се капак, защото Pseudomugil gertrudae е активна риба и може да изскочи през малки отвори.

Поведение и съвместимост

Pseudomugil gertrudae е миролюбив, но сравнително плах вид. Рибите трябва да се отглеждат в група от минимум 8–10 екземпляра. По-голямата група намалява стреса, прави рибите по-уверени и стимулира мъжките да показват най-добрата си окраска.

Видът не е подходящ за общ аквариум с едри, агресивни или прекалено активни риби. Бързите съквартиранти могат да го изпреварват при хранене, а големите риби могат да го възприемат като плячка.

Подходящи партньори са Boraras, малки мирни разбори, микрорасбори, дребни тетри, джуджести коридораси, Otocinclus и други спокойни видове с подобен размер и изисквания.

Pseudomugil gertrudae може да се отглежда с възрастни декоративни скариди от родовете Neocaridina и Caridina. Най-малките новоизлюпени скариди могат да бъдат изядени, тъй като рибите се хранят с дребни безгръбначни.

При поддържане на конкретна локална форма рибите не трябва да се смесват за размножаване с други популации или близки видове Pseudomugil, защото това може да доведе до загуба на характерните наследствени особености.

Хранене

В природата Pseudomugil gertrudae се храни предимно с микроскопични ракообразни, зоопланктон и ларви на насекоми. В аквариума трябва да получава разнообразна храна с много малък размер.

Основното меню може да включва качествени микрогранули и фино стрити плаващи люспи. За добро здраве, размножителна кондиция и ярка окраска редовно трябва да се предлагат науплии на артемия, дафния, моина, циклопс, микрочервеи и други подходящи живи или замразени микрохрани.

Храната се предлага на малки порции два или три пъти дневно. Частиците трябва да остават достатъчно време в средната и горната част на водата, защото рибите рядко търсят големи хранителни частици по дъното.

При отглеждане с други видове трябва да се следи дали всички псевдомугили получават достатъчно храна. Остатъците не трябва да се натрупват, тъй като замърсената вода е сериозен риск за този чувствителен вид.

Размножаване

Pseudomugil gertrudae е яйцеснасящ вид, който прикрепя яйцата си към финолистни растения, мъхове и размножителни мопове. Родителите не полагат грижи за хайвера и могат да изядат яйцата и малките.

За контролирано размножаване може да се използва малък зрял аквариум с гъбен филтър, един мъжки и две или три женски. Размножителният моп или мъхът се проверява редовно, а намерените яйца се преместват в отделен инкубационен съд.

Женската може да отделя по няколко яйца дневно в продължение на няколко дни. При подходящи условия размножаването може да протича през цялата година, като активността обикновено се увеличава при температура между 24 и 28°C.

Инкубацията обикновено продължава около две до три седмици в зависимост от температурата. Новоизлюпените малки са изключително дребни и първоначално трябва да получават инфузории, парамециум или подходяща микроскопична храна. След като пораснат, могат да преминат към микрочервеи и науплии на артемия.

В развъдния аквариум трябва да се извършват редовни внимателни смени на водата и да не се допуска натрупване на неизядена храна. Стабилната чиста вода е решаваща за оцеляването на малките.

Важни особености

• Pseudomugil gertrudae е отделен природен вид, а не цветова разновидност.
• Достига приблизително 3,8 см стандартна дължина.
• Отличава се с ярки сини очи и черни петна по плавниците.
• Препоръчва се група от минимум 8–10 екземпляра.
• Мъжките са по-ярки и имат по-дълги плавници от женските.
• Изисква напълно циклиран и биологично зрял аквариум.
• Чувствителен е към нестабилни параметри и замърсена вода.
• Храната трябва да бъде съобразена с много малката уста.
• Не трябва да се комбинира с едри, агресивни или прекалено активни риби.
• Аквариумът трябва да има добре затварящ се капак.
• Разпръсква и прикрепя яйцата към растения или размножителни мопове.
• Родителите могат да изядат яйцата и новоизлюпените малки.
• Локалните форми могат да се различават по окраска, размер и плавници.
• Различните локални форми не трябва да се смесват при селекционно размножаване.

Pseudomugil gertrudae от LiveFish Bulgaria

Pseudomugil gertrudae е отличен избор за акваристи, които търсят миниатюрна и елегантна пасажна риба за зрял растителен аквариум. Сините очи, полупрозрачното тяло и богато изпъстрените плавници създават фин, но впечатляващ визуален ефект.

При достатъчно голяма група, стабилна чиста вода и разнообразно хранене с фини живи и замразени храни петнистият псевдомугил показва красивите демонстрации и естественото социално поведение, с които видът е известен.